(продължение на “даваш-получаваш”)
Слабостите човешки

Повечето хора имат нужда от взаимоотношения с други хора. Когато бъдат наранени от другия, когато се почувстват засегнати, те могат да отвърнат на удара.

Идва един момент обаче, когато човешката нужда от другия, трябва да се компенсира чрез нещо. Тогава човека си намира страничен утешител. Бил той – алкохол, филм, сериал или друго средство действащо, като обезболяващо за самотата (дефиниция на самотата).

? С всяка човешка слабост!

Пазарът на обезболяващи, предлага огромно разнообразие. Той предлага продукти и услуги от жива плът до близалки и бомбонки. Човечеството само създава продукти и услуги. Често нещо бива създавано, за да достави на автора си известно удоволствие (и не само). Било то и средство за друг човек, реакцията, на когото да задоволи автора.

Когато дадено нещо започне да се употребява като обезболяващо, то се намесва в естествения ритъм на страдание у човека и притъпява болката в някаква степен.

Проблемът идва, когато болкоуспокояващото, притъпи у човека стремежът да си извади поука от действията му, които са довели до болката. По този начин, човекът започва да гледа все повече и все по-концентрирано върху живота от своята собствена гледна точка. По същия начин, който досега го е водил до причиняване на същата болка у него. Той отслабва стремежът си да извърши промяна в живота си. Промяна, която би го научила да живее по-добре. Която би му дала урок по щастие и (само)усъвършенстване. Чрез бягството към обезболяващите, само се отлага решението на проблема. Подхранва се илюзията за собствената правота. Страха да признаеш пред себе си истината, когато я откриеш. Страха да потърсиш истината, показваща къде грешиш. Страха да приемеш, че грешката е твоя и това, че дотогава си бягал, да се утешаваш чрез обезболяващи.

Страха да започнеш промяна и да я извършиш с всички необходими засягания на хора, които имат отношение към действия причиняващи ти болка и действия, които са твоята последваща реакция към (света) хората.

Инатът на личната гледна точка и фанатизмът на собствената правота, са сред главните недостатъци у човека, които го водят към отчуждаване от останалите хора и неговото собствено развитие, като човешко същество.

Урок който причинява болка, като да подложиш единият си крак пред другият и да се спънеш. Деградацията в процеса на собственото ни самоопознаване, което има отношение към реакциите ни към вътрешния и външните ни светове, е сред основните виновници за нашите страдания и болки. Душевните, емоционални, психически и други рани, са подобни на физическите рани. Причината за рана от изгаряне от горещ котлон, е същата, като раната в душата, и двете са причинени поради незнание. Знанието бива вътрешно и външно. Вътрешно чрез интуицията ни. И външно чрез реакциите на околния свят, спрямо нашите действия, върху нас и околния свят. Предположенията и очакванията за разлика от интуицията, могат да доведат до разочарования. На свой ред нещата се променят и интуитивното знание, може да измени своята истинност, както се изменя и света и времето, за което се отнася интуитивното знание. Времето проверява и пресява истините. То е мерната единица, показваща актуалността на знанието.

Със охлаждането на човешките взаимоотношения и тяхното изостряне, нуждата от обезболяващи, расте, както и склонността към пристрастяване към тях.

Силата на любовта отслабва, а самотата става все по-близък и чест наш спътник в живота.

Бог е Любов.

Там, където любовта към останалият свят, се отдръпва от сърцето ни, там, ние се отдалечаваме от Бога. Бог е винаги най-близо до нас, но ние се приближаваме и отдалечаваме от него.

Там, където има Любов, тъмните сили по-трудно могат да повлияят.

Открием ли любовта у себе си, ще я виждаме във всичко.

Когато нараняваме себе си или останалите, Любовта у нас („отслабва”).

Да обичаш себе си, означава да обичаш и останалите. Да обичаш всичко, такова, каквото е. Да виждаш любовта навсякъде. Да виждаш Бога във всичко.

„Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава. „
Махатма Ганди

“Не вярвайте на нищо, независимо къде сте го чели или кой го е казал, дори аз да съм го казал, освен, ако то не е в съгласие с вашия собствен здрав разум и ум.”

“Всичко това, което сме ние е резултат от мислите, които сме имали.”
Буда