Вашингтон, район Колумбия, се счита за световна столица на убийствата. През лятото на 1993 г. там бе проведен голям експеримент, в който участваха 4,000 доброволци от над 100 страни. Те провеждаха продължителни медитации всеки ден. Експериментът предвиждаше, че група от толкова хора ще успее с мисълта си да намали с 25% броя на бруталните престъпления, което бе потвърдено от Ф.Б.Р след това. Тогава началникът на полицията в града направи следното изказване…

“По-скоро щеадне половин метър сняг това лято, отколкото да спадне престъпността с 25% във Вашингтон.”

Но след успешно проведения опит, полицията в града се включи охотно в изследването тъй като резултатите показаха действително намаляване на престъпността с 25%, което бе предсказано въз основа на 48 подобни опити проведени на други места, в по-малък мащаб. Това естествено ни кара да се замислим дали нашите мисли влияят върху света, в която живеем?

Бъди сигурен, че е така. Всеки един от нас влияе върху действителността, която виждаме, дори когато се опитваме да избягаме от този факт и да се преструваме на жертви.Ние сами създаваме този свят.

Текста е от филма “what the bleep do we know” “какво си мислим че знаем”.

Хората недоволстват срещу много неща. Дупките по пътищата, лошият градски транспорт, задръстванията в центъра на София и други. Тези проблеми не са от вчера или днес. Те се образували с годините и лошото управление. На хората изглежда им харесва, да коментират пред телевизора, да се оплакват на познати и съседи от транспорта и задръстванията, да недоволстват и критикуват останалите. За всичките 18 години преход, единствените, които показаха реално недоволството от транспорта в столицата, бяха колоездачите.

Покрай строежа на метрото, спокойно можеха да се направят няколко подземни паркинга. Софиянци от своя страна, все още им харесва транспорта в столицата. Изключителният лукс, да се возиш сам в колата и да образуваш задръствания с останалите шофьори, просто незабравимо. Защо да се возите на градски транспорт, като можете да си позволите, да пътувате с колата? По-удобно, ще си седите на дупето, пушачите ще си пушат спокойно, въобще друго е да се справиш с проблема, а другите да се оправят.

Ще вметна, че има инициатива в интернет, за хора със сходни маршрути в София и страната, да пътуват заедно, като така се пести време, бензин и поне малко се помага, да няма 2 коли на пътя, а само една.

Един шофьор решил проблема си с транспорта, без да го интересува, как ще се оправят другите, изпраща енергията. Мен да ми е добре, другите да се оправят. Сега в София много шофьори са сами в колите си, а това води само до по-големи задръствания. Всъщност причината да има толкова много, решили проблема си по единично софиянци, е много простичък. Не са го решили заедно, а всеки за себе си. По примера - мен да ми е добре, а другите да се оправят както могат, резултатът е големи задръствания. Всичко това е започнало, от поединичното справяне с проблема за транспорта. И ако чакате някой чака, проблемът да се разреши в полза на всички, просто така – много се лъже. Защо тези, които имат властта и ресурса да направят поне подземни паркинги, покрай строежа на метрото, не ги направят за улеснение на шофьорите? По същата причина, поради която има задръствания – всеки си гледа собствения интерес. Как като гледаш собственият си интерес, да очакваш другите да ти решат проблема с транспорта? Това е просто насочена енергия. И докато нещо не я освободи, нормалният градски транспорт, ще си остане несбъдната мечта. Докато в много големи градове, проблемите с транспорта отдавна са решени, то у все още не им се вижда краят.

Интересно е, какво трябва да стане, за да може проблемът да се реши в интерес на всички?
Може би трябва да се придвижваме в такива условия?

Може би трябва задръстванията да станат още по-големи? Или пък от жк. Надежда до жк. Хладилника да се стига за 2 часа в едната посока? Колко голям, трябва да стане проблемът, за да бъде решен заедно? По всичко личи, че решението всеки за себе си, е ефективно само когато шофьорите са малко. Колите, респективно, шофьорите отдавна са много и това пречи на всички.

Съзнанието на хората е задръстено. Този процес се предизвиква от решението тип всеки за себе си. Проблемът, може да се разреши само ако бъде решен заедно от всички заинтересовани.