…”Той се Вдигна още В ранни зори, застана пред слънцето и му рече тъй:
„О, ти, огромно светило! Щеше ли да познаеш истинското щастие, ако не бяха тези, които огряваш със светлината си?

Десет години ти изгряваше тук, над пещерата ми, и щеше да се преситиш и на заревото си, и на пътя си без мене, без моя орел и моята змия. Ала Всяка утрин ние те очаквахме, поемахме излишеството ти и
те благославяхме за това. “

Със специални благодарности към кака Плама