История с продължение!

Ще ви разкажа историята за българския казан в Ада. Такаааам, в ада имало по един казан, за всеки народ. До всеки казан стояло по едно дяволче, което да пази, ако някой се опита да излезе от казана. Когато някой се опитал да се надигне и да излезе, дяволчето го връщало обратно. Само до българския казан, нямало дяволче. Ако някой се опитал да излезе от казана, то все се намирало някой, който да го дръпне надолу.

Продължение…

Ако всъщност ние се намираме в този казан, какво се случва?

Има една група хора, които нямат глас просто, защото не гласуват по изборите. Те си стоят там от страни и гледат. Това от своя страна, нищо не променя, пак си се варят в казана. Нито се опитват да излязат, нито дърпат някой, който се опитва. Чакат нещата да се оправят от само себе си. В това няма нищо лошо, то си е за тях.

Има друга група хора, които гласуват за БСП и ГЕРБ, като очакват нещо да се случи. Наскоро излезе информация, че тези две политически партии, са получили част от даренията (значителни суми в хиляди лева) от едни и същи фирми. Интересно как и лявото и дясното, биват спонсорирани от едни и същи фирми, т.е. капитали?

Има едни други поддръжници на ДПС – единствената партия със стабилни поддръжници.

От горепосочените партии, никоя не успя да „НИ” оправи, е те ни оправят, но както те си искат.

Поддръжниците на АТАКА, както и лидера и от своя страна, са от онези, които най-много викат срещу останалите. Този ми е виновен в котела, онзи ми е виновен, всички са ми виновни и т.н.

Няма да се учудя, ако се окаже, че двете най-противоречащи си партии, ДПС и Атака, имат едни и същи спонсори. Нещо повече, Когато ДПС наплаши с нещо българите, Атака съвсем спокойно, може да скочи в защита и така да си спечели гласоподаватели. От друга страна, Атака може да прави същото. Това е като да гледаш двама души в българския казан, как се карат, бият, обвиняват, натискат надолу и т.н. Лошото в случая е, че покрай тях вземат и другите да се наплашат в казана. Така, не стига че се варят на бавен огън всички, но и може да се изтрепят по между си, задари това, че Волен Сидеров погледнал Ахмед Доган, а той помислил, че го гледа на криво. Обратното също е възможно още повече, ако спонсорите на двете партии се окажат едни и същи. Тогава сякаш интересите на едни и същи фирми, се сблъскват на политическата сцена. Това от своя страна е безсмислено, от гледна точка на победа на политическата сцена.

За сметка на това обаче, напрежението между българите и другите хора, между поддръжниците на Атака и останалите хора, биха се изострили. Нещо повече, Ако непрекъснато прехвърчат искри между тези две партии, енергията между тях ще се увеличава, защото я насочват един срещу друг. Повече хора може да се наплашат и да преминат към Атака или ДПС, защото Атака е крайна партия. Колкото е по-уплашен човек, толкова по-крайни решения може да вземе. Това от своя страна би било идеално, ако зад двете партии, стоят интереси на едни и същи хора. Повече напрежение, повече поддръжници, по-голяма власт в политиката и контрол над противоречията между партиите. Това е само едно предположение. Но изглежда толкова хммм, логично.

Има и едни други хора в този казан те са поддръжници на по-малките партии и техните представители. Дори да има политическа партия, за която народа и държавата са на първо място, тя първо трябва да оцелее в тази мръсна игра политиката и второ да има кой да гласува за нея. Може и такива да има - но изглежда все още, няма достатъчно гласоподаватели, които да искат именно такава партия да управлява.

За жалост, българите предпочитат да критикуват другите, за собствените си проблеми. Все някой им е виновен, той е причината и т.н. От описаното по-горе, единствено онази малка група хора, които се опитват сами да си помогнат, без да чакат на някого или да пречат на някого, са хората, които реално се опитват да променят нещо към по-добро. За жалост огромна част от хората, все още чакат на големите партии, да им решат проблемите. Вече 18 години, се варим в този казан и 18 години, се появява нова и нова първа политическа сила.

Остава единствено въпросът, докога българина ще вярва, че някой друг ще му оправи държавата и че това не е негова работа? Ако ние сами не се оправим, колко ли правителства ще сменим, докато дойде на власт, това правителство, което да работи в интерес на гражданите и държавата? И докато някои чакат светлото бъдеще, което все не се вижда или изглежда по-скоро като мираж, какво ще правим ние? Седейки безучастно, кой ни дава сигурност, че няма да има българско Косово? Всъщност никой нищо, не ни гарантира, защото мнозинството хора си гледат собственият интерес.

Интересно, ние ли сме най-голямата атракция в Ада, че само ние си пречим взаимно, критикуваме останалите и чакаме някой друг да ни оправи. То сега така се оправяме, че скоро може и сами да си слагаме дървата в огъня и да дадат отпуск и на дяволчетата, които се грижат за това.

Този си гледа неговият интерес, за онзи пък не е важно той да е добре, а Вуте да не излезе от котела. Другият пък се радва, на празната си чиния, защото и на Нане му е празна чинията. Изглежда толкова много хора им доставя кеф, да дърпат всеки, опитал се да излезе от котела, че почти всички са доволни от това. Еврика, май съм сбъркал котела, този трябва да е в Рая, след като има толкова много доволни хора от това, което правят. Май халюцинирам, това не е казан, а пухкав облак, от който всеки „ЛУД” опитал се да избяга, бива дърпан обратно от „щастливите” му съквартиранти настанили се на облака.

Докато всеки се оправя, сам за себе си или чака друг да го промени нещо – ще изпаща същата енергия към останалите и тя ще се връща при него. Така политиците, ще продължават да работят за себе си, а хората да ги критикуват, че са ги лъгали. По всичко личи, че да се критикува и бездейства е най-лесно, но и най-успокояващо, да прехвърляш вината на другия. Така вече 18 години, все другите са виновни и все нещо не ни харесва. Май е време да се замислим, какво правим ние и дали въобще правим нещо, за да се измъкнем от този казан. Изглежда единствената причина да не сме излезли досега от този казан е, че сами си пречим! Докога?